Кипър между ЕС и НАТО

Споровете между Турция и ЕС, които пречат на усилията за засилване на сътрудничеството в отбраната, бяха начело в дневния ред на срещите между генералния секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер и турски официални представители в Анкара тази седмица, информира setimest.com.

Външният министър Абдула Гюл заяви пред Схефер, че Турция не се противопоставя на подобряването на военните отношения между НАТО и ЕС, но че това трябва да става чрез съществуващите механизми на сътрудничество, а не на нови такива.

Съгласно съществуващото споразумение "Берлин плюс", постигнато през 2002 г., Кипър, който не е член нито на НАТО, нито на "Партньорство за мир", бе изключен от стратегическото сътрудничество между двете организации. Но страната, без северната й част, намираща се под турско управление, неотдавна се присъедини към ЕС и настоява, че трябва да участва заедно с другите нови членки на ЕС, които се присъединиха през 2004 г.

Това е основен проблем за Турция, която не признава кипърската гръцка администрация в южната част на острова. Докато не бъде постигнато цялостно решение на десетилетния кипърски проблем, твърди Анкара, Никозия не трябва да се допуска до масата на преговорите, когато се обсъждат съвместни мисии на ЕС и НАТО.

Турция иска освен това Кипър да престане да блокира нейната кандидатура за асоцииран член на Европейската агенция по отбрана, организация, създадена за подпомагане на европейската оръжейна индустрия.

"Параметрите бяха установени още през 2002 г. Не трябва да очаквате повече гъвкавост по този въпрос от Турция, страна, която има голям принос в НАТО като съюзник", е казал Гюл на Де Хоп Схефер, цитиран от всекидневника "Заман".

Не трябва да се очаква само Турция да проявява гъвкавост. Така както НАТО постъпва в подобни ситуации, и ЕС трябва да намери решение на проблема сам, без да използва като извинение своя механизъм за вземане на решения."

Това може да засегне и плановете за разширяване на сътрудничеството между частите на НАТО и бъдещата полицейска мисия в Косово. Ако планът за статута, който в момента е в Съвета за сигурност на ООН, бъде приет, ЕС ще поеме полицейската мисия в Косово от ООН по-късно тази година. Заплануваното прехвърляне на отговорности засяга 1 500 души, работещи там заедно с 16 000 миротворци от НАТО.

Най-напред обаче трябва да бъде изгладена рамката за бъдещо сътрудничество между НАТО и ЕС в Косово.

Турция е важен участник в операциите на НАТО и ЕС за опазване на мира и стабилността в конфликтните райони по света, в т. ч. и в Афганистан. Миналата седмица обаче Анкара реши да оттегли ангажимента си към ЕС за бъдещи мироподдържащи мисии.

Като член на НАТО Турция по-рано бе обещала да участва с една бригада в "Приоритетна цел 2010", военна цел, заложена в стратегията на ЕС за сигурност и отбрана. Решението на ЕС обаче да регистрира предложената турска бригада като "част от резерва", а не като "действаща част", предизвика недоволството на турските генерали и дипломати, които отдавна се стремят към по-важна роля.

Турция е недоволна и от това, че е изключена от командването и контролните структури на операциите, водени от ЕС, които се провеждат в рамките на сътрудничеството между НАТО и ЕС, въпреки нейния значителен принос.

В Анкара Де Хоп Схефер заяви пред репортери, че преговорите между партньорите ще продължат в конструктивен дух. След това той отпътува за срещата на министрите на отбраната от НАТО в Брюксел.
(news>bg,15.06.2007 г.)

Кипърски турци издадоха пародиен вестник за ЕС

Група кипърски турци публикуваха пародиен вестник като протест заради бавенето на ЕС за отмяната на търговското ембарго, наложено на Севернокипърската турска република, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.

Организацията "Благодарим ти, Европейска комисия", която е издала вчера еднократно вестника на английски и турски език, е описала северната част на Кипър като "забравен ъгъл на Европа, засегнат от политически фарс".

Статиите съдържат саркастични елементи. Така например севернокипърското турско летище Ерджан е прекръстено на името на еврокомисаря по разширяването Оли Рен. Или пък се отправя предупреждение, че глобалното затопляне може още повече да раздели острова.

Кипър е разделен от 1974 г. след операция на турската армия в северната част на острова в отговор на държавен преврат на кипърски гръцки националисти, подкрепяни от управлявалата тогава в Атина хунта, които искаха да присъединят острова към Гърция.

Говорител на групата от 20 кипърски турци, публикували вестника заяви, че "са чакали три години ЕС да вдигне икономическата изолация и да започне директна търговия" с тази част на острова.

"Отегчени сме от мудността на ЕС по отношение на Северен Кипър. Искаме да изразим разочарованието си от Европа, след като направи обещания и не успя да изпълни нищо", посочи говорителят.

Хиляда копия на вестника са били изпратени в Европейския парламент и до дипломатическите мисии на острова, отбелязва Ройтерс.

"Надяваме се Европа да разбере посланието. Изпратено е като шега, но е сериозно", допълни говорителят.

Отношенията в Кипър са основният препъни-камък за преговорите на Турция за присъединяване към ЕС и извор на напрежение със съседна Гърция.(evropa>dnevnik>bg,27 април 2007 г.)

Разделеният Кипър:Мамбо в "Клуба на предателите"

Разделеният Кипър:Мамбо в "Клуба на предателите"

Вече няколко дни политици, ръководители на враждуващи групировки и редови граждани на Багдад протестират срещу изграждането на стена около сунитския квартал Адхамия в града. На специална пресконференция в Кайро министър-председателят на Ирак Нури ал Малики заръча строежът да бъде спрян и каза, че има други начини да се противодейства на насилието в града. Новият американски посланик в Ирак Раън Крокър се застъпи за стената, която щяла “да пази, а не да разделя”. Въпреки това САЩ щели да вземат предвид желанието на премиера. Представител на американската армия заяви, че стената била “чисто технически въпрос”, което не се споделя от жителите на квартал Адхамия.

На въпроса дали стените, които разделят градове и хора са само бариери или нещо повече, отговаря кореспондентът на сп. “Шпигел” в Никозия Даниел Щайнфорт, който разказва за невъзможността на хората да преодолеят кипърския конфликт и да съборят стените на разделението.

Кипърската столица Никозия е последната разделена столица в света. Мястото, където се срещат мъжете от турската и от гръцката част на града и където търсят пътища за край на разделението и на омразата, се казва „Клубът на предателите”.
50-годишният грък Андреас Параликис всеки ден прави едно и също. Той доброволно тръгва към вражеската земя, минава покрай охранителните кули, бодливата тел и чувалите с пясък. След това сяда в постлания с чакъл двор на „Бююк хан” – „Голямата гостилница” – и чака приятелите си. Неделя следобед е и Параликис няма нищо против да поспори с трима приятели-кипърски турци. „Защо да уча гръцки,” вика му Хасан Чираклъ, бизнесмен в бял пуловер. „Това е боклучав език.” Параликис слага ръка на рамото му: „За да може и за в бъдеще да лъжеш гръцките си клиенти.” Следва бурен смях и потупване по раменете.
В „Бююк хан” се събират „предателите”. Един път в седмицата те се срещат в бившия османски сарай, приютявал керваните, и сядат на една маса - мъже от турската и от гръцката част на града. Те обсъждат какво могат да направят, за да обединят разделения Кипър. „Зелената линия” – онази 180-километрова граница, охранявана от ООН, която пресича острова и разделя столицата на Никозия и Лефкоза, е във фокуса на вниманието им.

Черен хумор, толерантност и самоирония

„Ние сме предатели, защото сме приятели,” казва Сюлейман Ергючлу, главен редактор на турски вестник в северната част на Кипър. „И защото преследваме старата си цел: да обединим острова.” Тази мечта е толкова далечна, че „Клубът на предателите” е написал за членовете си правила, които да им помогнат да се справят с действителността. „Черен хумор, толерантност и самоирония – това е най-важното”, казва Хасип Ерел, предприемач в дърводобивния бизнес. „Трябва да можем да се смеем на самите себе си.”
Ергючлу е основал „Клуба на предателите” през съдбовната 2004 година, когато на референдум се провали последният мирен план на ООН за обединение на Кипър заради категоричното „не” на гръцкото население. Именно Рауф Денкташ, считаният за непримирим бивш президент на признатата само от Анкара „Северна турска република Кипър” вдигна през 2003 г. бариерите между двете части на острова и хиляди кипърци се втурнаха през границата, едните със сини работнически костюми на юг, другите с пазарски чанти на север.
За плана за обединение на острова, предложен от ООН през 2004-та, гласуваха само кипърските турци. Те искаха най-накрая да освободят страната си от икономическата изолация. Повечето от кипърските гърци отхвърлиха идеята на Кофи Анан, защото се страхуваха за „елинистичния характер” на острова. Така обединението не се състоя, а Кипър стана член на Европейския съюз на 1 май 2004 г. разделен.

Този остров е твърде малък
Когато е бил деветгодишен, Ергючлу е преживял гражданската война, видял е как умират жени и деца от двете националности. Това се е случило през 1963 г. 11 години по-късно той влиза в армията и започва да убива със собствените си ръце, преди Турция да изпрати 35 000 войници, да завземе една трета от острова и така да отбележи разделянето на Кипър. „Не искам децата ми да изживеят всико това отново,” казва Ергючлу. „Този остров е твърде малък. Трябва да намерим начин да живеем заедно, и да бъдем щастливи тук.”
За да не развалят ценното си приятелство, членовете на „Клуба на предателите” спазват още няколко правила: прекалено много история и прекалено много политика са забранени. Ако някой говори повече от 15 секунди по твърде сериозни теми, Ергючлу запява песен. Мамбо! Това значи, че темата трябва да се смени. Политиката отрови сърцата на кипърци, а те искат да се опознаят чрез срещи и контакти.
„Не е толкова лесно да враждуваш с някой, който харесваш,” казва Чираклъ. Приятелят му Параликис коментира само с вдигане на рамене факта, че синът му Мустафа скоро ще започне двегодишната си военна служба на север и ще се учи, на теория, да отстрелва гърци. Собственият му син Димитрис също ще се учи да убива на теория, само че турци, като влезе в армията на юг. И дори когато кипърският грък коментира усмихнат, че сънародниците му скоро ще станат малцинство, тъй като в Турция явно искали да променят демографията на острова и всеки ден изпращали турци от континента, сътрапезниците му се съгласяват с него.
Ергючлу казва, че няма отношение към строго вярващите си братя от Анадола, които презират по-скоро либералния ислям на кипърските турци. Защото на острова религиозните правила не се приемат толкова сериозно. Но Северен Кипър все още зависи от помощта на закрилницата си – всяка година Анкара превежда 350 милиона долара.
Тъй като търговското ембарго на ЕС продължава, кипърските турци могат да правят бизнес само през Турция. Дали това ще се промени, когато Турция отвори пристанища за кипърските гърци, както обеща? Дали в отговор ще бъде отменена изолацията на севърните кипърци? „Най-важното е да се промени манталитетът. Всички трябва да разберат, че гърци и турци са равноправни”, казва Чираклъ. След това Параликис слага мобилния си телефон на масата, който звъни с музика на бузуки, а женски глас пее на гръцки. „Песента се казва Агониа и по-рано танцувахме на нея. На целия остров.”
(e-vestnik,27 Април 2007/сп. Шпигел)